Тъмна звезда
Искрица-звездица, брилянт от сълза
въздишка замира, смразява нощта.
Загръщам се в плащ от смолисти лъчи,
какво крия в мене не ще проличи.
Дворец от снежинки, небесен и бял,
скръбта ми горчива в бокал е събрал,
затегната примка от огън и лед,
рубинени пръски се сипят навред.
Въпроси безбройни, съчувствие-фалш
е моето шествие-траурен марш.
Докосване гибелно, поглед студен-
причастие крайно пред вечния тлен.
Не мразя, не любя, не чувствам вина
без край и покой че ще бродя сама.
Поспрете и вижте- далеч сте от мен,
мъглив е върхът ми през ясния ден.
Тъмнице-сестрице, дари ми мощта
из твойте простори без страх да летя.
Пулсираща жажда отвътре гори
омайва магията чак до зори.
Макар да е тежка таз странна съдба:
Чудачка, рисуваща с цветни слова,
не ще да открия за мен по-добра,
дори и със свещ да вървя през деня.
© Мария Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Съдба, която е тъмна звезда, дори и със свещ в ръка през деня, никой не я вижда. Хората виждат светлината само на тъмно.
-
Препоръчвам!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Гедеон, идеята на свещта в ръката през деня е от крилатата фраза "Човек търся!" на Диоген. Така и лирическата героиня търси по-добра съдба, но всъщност знае че нейната собствена е най-добрата и е напълно доволна от своето чудачество и незабележимост.