Тъмна звезда
Искрица-звездица, брилянт от сълза
въздишка замира, смразява нощта.
Загръщам се в плащ от смолисти лъчи,
какво крия в мене не ще проличи.
Дворец от снежинки, небесен и бял,
скръбта ми горчива в бокал е събрал,
затегната примка от огън и лед,
рубинени пръски се сипят навред.
Въпроси безбройни, съчувствие-фалш
е моето шествие-траурен марш.
Докосване гибелно, поглед студен-
причастие крайно пред вечния тлен.
Не мразя, не любя, не чувствам вина
без край и покой че ще бродя сама.
Поспрете и вижте- далеч сте от мен,
мъглив е върхът ми през ясния ден.
Тъмнице-сестрице, дари ми мощта
из твойте простори без страх да летя.
Пулсираща жажда отвътре гори
омайва магията чак до зори.
Макар да е тежка таз странна съдба:
Чудачка, рисуваща с цветни слова,
не ще да открия за мен по-добра,
дори и със свещ да вървя през деня.
© Мария Митева All rights reserved.
