Тъмната гостенка
Добър вечер, безкрайна Приятелко!
Тъмнината на тъмно е хубава.
Ти се върна, защото си смахната.
Аз умея да чакам и губя.
Виждаш – още е алчно диванчето
и петимно за всякакви гости.
Свети пагубно бяло герданът ти.
Слонска кост ли е?! Ло-ооошо.
Не мълчи де! Сега ще ти сипя.
Кипнах греяно винце. Не топли.
Но спасява душата от сипеи,
и отгоре поглежда тополите...
Да-а-а, животът е къс. Ама толкова
таралежен - със тръни навътре!
Все по близки осъмваме с болката,
а не помним защо не сме мъртви!?!
Виж в албума ми! Принцът го няма,
а принцесатa страда от щастие!
Оцелявам без татко, без мама...
Гният дюли под праскови.
Чудо. Все покрай мен ще се случи!
Цял живот се прицелва неточно.
Любовта ли? Удави се в ручей.
Оттогава пресъхна и Космоса.
Тази нощ Тъмнината е жадна -
все едно се надпивам с мислител!
Имам всичко, което ми трябва:
тъмнина; пистолет; заглушител.
2013*
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени
Благодаря !
