Тъмната гостенка
Добър вечер, безкрайна Приятелко!
Тъмнината на тъмно е хубава.
Ти се върна, защото си смахната.
Аз умея да чакам и губя.
Виждаш – още е алчно диванчето
и петимно за всякакви гости.
Свети пагубно бяло герданът ти.
Слонска кост ли е?! Ло-ооошо.
Не мълчи де! Сега ще ти сипя.
Кипнах греяно винце. Не топли.
Но спасява душата от сипеи,
и отгоре поглежда тополите...
Да-а-а, животът е къс. Ама толкова
таралежен - със тръни навътре!
Все по близки осъмваме с болката,
а не помним защо не сме мъртви!?!
Виж в албума ми! Принцът го няма,
а принцесатa страда от щастие!
Оцелявам без татко, без мама...
Гният дюли под праскови.
Чудо. Все покрай мен ще се случи!
Цял живот се прицелва неточно.
Любовта ли? Удави се в ручей.
Оттогава пресъхна и Космоса.
Тази нощ Тъмнината е жадна -
все едно се надпивам с мислител!
Имам всичко, което ми трябва:
тъмнина; пистолет; заглушител.
2013*
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Обичам я тази " поредица " от диалози с неканени гости!
Бих ги нарекъл - запазена марка Пинче!
На мен специално много ми въздействат! Много! -
толкова силно... както го можеш
само ти.. -
Убиваш ме с поезията си !!! Стреляш право в целта - неусетно и безкомпромисно ! Очаквам стиховете ти жадна за още. Потапяш ме в сладко безвремие
Благодаря ! -
"Все по близки осъмваме с болката,
а не помним защо не сме мъртви!?!"
Все по близо до болката.Пеперуди
на хоро уловени край лампата.
Няма спомен нормален у лудия,
Само свещ да го пази от памет...
Всички думи,които прочетох до тук
стрелят точно- потъват отляво.
Тъмнината прегръща без звук
и сълзи тишината ми давят... -
Много рядко започнах да влизам тук, но тази сутрин просто започнах да търся чии бяха онези "петли,които само тихо се прозяват и звуците са глухи като демони" ( ) И Ви открих с ново, чудесно стихотворение! С нови, чудесни стихотворения,защото прегледах и назад нещата Ви! Приемете искреното ми възхищение!Много ми допада поезията Ви,много!Ще се опитам да бъда по-чест посетител и ще търся стиховете Ви вече!
-
Силно...
-
...със тръни навътре!
-
Браво!
-
С поздравления!
-
Виж в албума ми! Принцът го няма,
а принцесатa страда от щастие!
Оцелявам без татко, без мама...
Гният дюли под праскови.
Чудо. Все покрай мен ще се случи!
Цял живот се прицелва неточно.
Любовта ли? Удави се в ручей.
Оттогава пресъхна и Космоса.
Тази нощ Тъмнината е жадна -
все едно се надпивам с мислител!
Имам всичко, което ми трябва:
тъмнина; пистолет; заглушител. -
Ръкопляскам ти!
-
...!!!
-
Все по близки осъмваме с болката,
а не помним защо не сме мъртви!?!
Виж в албума ми! Принцът го няма,
а принцесатa страда от щастие!
...!!! -
!!!!!!!
-
Браво, Павлина!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
!!!
!!!