И ето я отново тук,
седи и плаче,
отново случи се така -
няма тя да вярва в любовта.
Душата и се рее,
не знае щастие какво е
веднага щом го вкуси,
отново има болка.
Седи си тя във тъмнината.
Седи със сълзи на очи
и моли се това да е лъжа,
защото много я боли...
© Сияна Николаева Всички права запазени