Когато тъмнина се спусне,
спомени изплуват в моята душа.
Духове злокобни обвиват моя сън.
Умората усещам, живота аз намразвам.

Живея сякаш във смъртта.
Всеки ден докосва ме страхът.
Силите напускат мойто тяло...

На Лунна светлина мяркам твоя силует...

Но къде си? Теб те няма!
Къде изчезна, къде се изпари?!
Тъмнина поглъща отново голямата Земя!

Усещам полъх, вихър снежен...
Прах от нищото ветрей се!...
Студ докосва мойте сетива.

Какво се случва? Веч не зная.
Невидима сила сякаш бута ме напред...
Луната скрива се лека полека.
Денят отново спуща се върховно,
за да освети нечии загубени души!