Тъмнина
Мрак се спуска по небето,
слънцето се скрива наранено.
Също както в мен сърцето
е от чувства силно променено.
Залезът по-студен от всякога,
тъмнината стила се навред.
А как красиво беше някога,
как светло беше с теб.
Къде изчезна светлината,
защо е тъмно в този миг.
Нима остана само тишината
и моят тъжен, странен вик.
Отново в тъмнина потъвам,
усещам само мрак и самота.
Пак тъгата ме обгръща,
сляла се е с любовта.
Само аз ли виждам тази тъмнина,
да не е реална, истинска дори?
Или за мен винаги ще е така,
откакто си замина ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
