vancheto13 (Иваничка Петкова)
125 850
8.12.2011 г., 15:16 ч.

Тъмнина 

  Поезия » Любовна
429 0 3

Мрак се спуска по небето,

слънцето се скрива наранено.

Също както в мен сърцето

е от чувства силно променено.

 

Залезът по-студен от всякога,

тъмнината стила се навред.

А как красиво беше някога,

как светло беше с теб.

 

Къде изчезна светлината,

защо е тъмно в този миг.

Нима остана само тишината

и моят тъжен, странен вик.

 

Отново в тъмнина потъвам,

усещам само мрак и самота.

Пак тъгата ме обгръща,

сляла се е с любовта.

 

Само аз ли виждам тази тъмнина,

да не е реална, истинска дори?

Или за мен винаги ще е така,

откакто си замина ти!

 

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??