vancheto13 (Иваничка Петкова)
125 846
Dec 8, 2011, 3:16 PM

Тъмнина 

  Poetry » Love
477 0 3

Мрак се спуска по небето,

слънцето се скрива наранено.

Също както в мен сърцето

е от чувства силно променено.

 

Залезът по-студен от всякога,

тъмнината стила се навред.

А как красиво беше някога,

как светло беше с теб.

 

Къде изчезна светлината,

защо е тъмно в този миг.

Нима остана само тишината

и моят тъжен, странен вик.

 

Отново в тъмнина потъвам,

усещам само мрак и самота.

Пак тъгата ме обгръща,

сляла се е с любовта.

 

Само аз ли виждам тази тъмнина,

да не е реална, истинска дори?

Или за мен винаги ще е така,

откакто си замина ти!

 

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??