15.12.2007 г., 16:03

Тънкострунно те изплаках...

1.4K 0 42
              Тънкострунно те изплаках...

 

 

Тънкострунно те изплаках с белосребрени сълзи

и на вятъра в безумство звезден стих шептях!

Нарисувах път, посипан с неразлистени мечти...

Колко пъти се препънах! Да премина... не успях!

 

Трепетликово те исках... с пламък огнено горещ!

Стръкче женска срамежливост във очите скрих!

Само сънено целувах, нереалност моя и копнеж!

Глътка тиха нежност с устните си жадно пих...

 

И на вятъра разказвах, че наричам те любими...

и разцъфвах пъстроцветно, по-красива от дъга!

А не знаех даже има ли те... как е твойто име...

Аз измислих те в самотност и изплаках те в сълза!

 

 

01.12.2007г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Шутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чета и се възхищавам на истинска поезия! Възторжено те поздравявам!
  • Трепетликово, и тънкоструйно!?
    Радвам се че и ти изпозваш думите, които използвам и аз!
  • харесва ми езикът, има находки в образите!
    още малко по ритъма...непременно!
    Успех и през Новата година!
  • Много ви обичам! Благодаря, приятели!
    Весели празници и от мен!
    Нека се сбъднат всичките ви копнежи! Звездни мигове ви желая от сърце!
    Целувки!
  • Нека се сбъднат мечтите ти, Гери!Весели празници!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...