Тънкострунно те изплаках...
Тънкострунно те изплаках с белосребрени сълзи
и на вятъра в безумство звезден стих шептях!
Нарисувах път, посипан с неразлистени мечти...
Колко пъти се препънах! Да премина... не успях!
Трепетликово те исках... с пламък огнено горещ!
Стръкче женска срамежливост във очите скрих!
Само сънено целувах, нереалност моя и копнеж!
Глътка тиха нежност с устните си жадно пих...
И на вятъра разказвах, че наричам те любими...
и разцъфвах пъстроцветно, по-красива от дъга!
А не знаех даже има ли те... как е твойто име... ...