30.03.2007 г., 22:36

тъпо и безмислено

821 0 1
Слънцето изгрява, денят събужда,
и идва пак слънчев ден.
И зората, тъй, сякаш чужда,
пак посреща ме.

Събуждат се цветята,
тревите и листата,
а теб те няма до мен,
тръгна си в този ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аааа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми! Даже го виждам като текст за песен. :D Ако понапишеш още 2-3 куплета, много добре ще се получи!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...