30.03.2007 г., 22:36

тъпо и безмислено

822 0 1
Слънцето изгрява, денят събужда,
и идва пак слънчев ден.
И зората, тъй, сякаш чужда,
пак посреща ме.

Събуждат се цветята,
тревите и листата,
а теб те няма до мен,
тръгна си в този ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аааа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми! Даже го виждам като текст за песен. :D Ако понапишеш още 2-3 куплета, много добре ще се получи!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...