Търсех те
Безмълвна, топла, загадъчна беше нощта,
погледът ми се проплъзна към луната.
Съгледах по лицето й очертани петна,
сякаш в нея се оглеждаше земята.
Усетих притегляне, животворни сили.
Нима ме викаше натам да полетя?
Навярно ти си там? Дали съм те открила
далечен, недостижим, но близък по душа?
Може би и ти си като мен мечтател
и с твоя звезден поглед ме привличаш.
Влюбен ли си в мен или си само приятел?
Въпроси хиляди като поток потичат…
Как ли изглеждаш, на мен ли приличаш?
Имаш ли като мен ръце, очи, крака
и истинско сърце, да може да обича.
От висините да ми пратиш твойта топлина.
В този миг усетих ръка на моето рамо.
Докосна ме нежно… отворих очи.
Смутих се, потрепнах от изненада,
усетих позната топлина - това беше Ти!
С поглед лъчист доведе светлината.
С устни ме погали и нежно зави.
Колко те търсех, даже на луната…
В безкрайността, а ти толкова близо си бил…Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
