Безмълвна, топла, загадъчна беше нощта,
погледът ми се проплъзна към луната.
Съгледах по лицето й очертани петна,
сякаш в нея се оглеждаше земята.
Усетих притегляне, животворни сили.
Нима ме викаше натам да полетя?
Навярно ти си там? Дали съм те открила
далечен, недостижим, но близък по душа?
Може би и ти си като мен мечтател
и с твоя звезден поглед ме привличаш.
Влюбен ли си в мен или си само приятел?
Въпроси хиляди като поток потичат… ...