Търсех те

1 окт. 2005 г., 16:27

Поэзия

963 0 3

Безмълвна, топла, загадъчна беше нощта,

погледът ми се проплъзна към луната.

Съгледах по лицето й очертани петна,

сякаш в нея се оглеждаше земята.

Усетих притегляне, животворни сили.

Нима ме викаше натам да полетя?

Навярно ти си там? Дали съм те открила

далечен, недостижим, но близък по душа?

Може би и ти си като мен мечтател

и с твоя звезден поглед ме привличаш.

Влюбен ли си в мен или си само приятел?

Въпроси хиляди като поток потичат…

Как ли изглеждаш, на мен ли приличаш?

Имаш ли като мен ръце, очи, крака

и истинско сърце, да може да обича.

От висините да ми пратиш твойта топлина.

В този миг усетих ръка на моето рамо.

Докосна ме нежно… отворих очи.

Смутих се, потрепнах от изненада,

усетих позната топлина - това беше Ти!

С поглед лъчист доведе светлината.

С устни ме погали и нежно зави.

Колко те търсех, даже на луната…

В безкрайността, а ти толкова близо си бил…

petinka67 (Петя Кръстева)

2007-04-15T14:05:58+03:00

Браво, Пепина!
kity (Людмила Нилсън)

2007-01-14T21:45:15+02:00

Сякаш усетих това докосване!
Много хубав стих!
Fabiana (Галя Николова)

2005-10-02T00:09:43+03:00

Важното е, че сте се открили. Поздрав, Пепина, стана ми топло от стиха ти!