Губя се в очи лъжливи
Търсейки огньове живи
Блъскам се в стени от думи
Лепкави измамни груби...
Камбанен звън... кънтят...
Отварят рани и кървят
В миг настъпва празнота...
Една сълза
Прогаря дупка в стена
Проблясва лъч в тъмнината
Като художник върху платната
Рисува смело светлината
Изгубени надежди и мечти
Запълва всички празноти
Намерих се...
Погален от лъчи
© Любомир Деничин Всички права запазени