Губя се в очи лъжливи
Търсейки огньове живи
Блъскам се в стени от думи
Лепкави измамни груби...
Камбанен звън... кънтят...
Отварят рани и кървят
В миг настъпва празнота...
Една сълза
Прогаря дупка в стена
Проблясва лъч в тъмнината
Като художник върху платната
Рисува смело светлината
Изгубени надежди и мечти
Запълва всички празноти
Намерих се...
Погален от лъчи
© Любомир Деничин All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
