Търсенията на поета

Поетът вечно търси свободата.

На земното и вечното – средата.

Той иска със пресипнал глас

да доближи чудовищното “аз”,

да го застигне и подмине вдъхновено,

докле не разбере, че е сломено.

А после - да намери своя друм

и в хладна красота, чист ум

да тръгне в правата посока -

макар да няма никаква насока,

освен на музата гласа лъчист -

той винаги е прав, смирен и чист.

По новия си път поета

отново търси свобода,

макар да знае, че късмета

е на страната на Света.

Сам в свойто дирене той иска

да сбъдне своите мечти –

от злото мрака да изстиска,

а после леко да заспи.