Apr 16, 2008, 12:38 PM

Търсенията на поета

688 0 0

Търсенията на поета

 

Поетът вечно търси свободата.

На земното и вечното – средата.

Той иска със пресипнал глас

да доближи чудовищното “аз”,

да го застигне и подмине вдъхновено,

докле не разбере, че е сломено.

 

А после - да намери своя друм

и в хладна красота, чист ум

да тръгне в правата посока -

макар да няма никаква насока,

освен на музата гласа лъчист -

той винаги е прав, смирен и чист.

 

По новия си път поета

отново търси свобода,

макар да знае, че късмета

е на страната на Света.

 

Сам в свойто дирене той иска

да сбъдне своите мечти –

от злото мрака да изстиска,

а после леко да заспи.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...