Търсих те и търся те
Търсих те във всички заети пространства
Губих се по разни странства
В свят претъпкан от души
Питах всеки си мълчи
Умствено не бях в тон
Страх жестокост стон
Исках да изляза вън
Чаках да дочуя звън
Бързах...
Не се свързах
Загубих се в пространството огромно
Почувствах се оловно
Търсих те не те съзрях
В животи колко ли горях
Пространство и време пресичах
В любов и страх се обличах
Търся и не спирам
Без теб Любов умирам
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени