6.03.2010 г., 9:04

Търсих те и търся те

1.1K 0 18

Търсих те във всички заети пространства

Губих се по разни странства

В свят претъпкан от души

Питах всеки си мълчи

Умствено не бях в тон 

Страх жестокост стон

Исках да изляза вън

Чаках да дочуя звън

Бързах...

Не се свързах

Загубих се в пространството огромно

Почувствах се оловно

Търсих те не те съзрях

В животи колко ли горях

Пространство и време пресичах

В любов и страх се обличах

Търся и не спирам

Без теб Любов умирам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...