Търсих те във всички заети пространства
Губих се по разни странства
В свят претъпкан от души
Питах всеки си мълчи
Умствено не бях в тон
Страх жестокост стон
Исках да изляза вън
Чаках да дочуя звън
Бързах...
Не се свързах
Загубих се в пространството огромно
Почувствах се оловно
Търсих те не те съзрях
В животи колко ли горях
Пространство и време пресичах
В любов и страх се обличах
Търся и не спирам
Без теб Любов умирам
© Любомир Деничин All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
