6 mar 2010, 9:04

Търсих те и търся те

  Poesía
1.1K 0 18

Търсих те във всички заети пространства

Губих се по разни странства

В свят претъпкан от души

Питах всеки си мълчи

Умствено не бях в тон 

Страх жестокост стон

Исках да изляза вън

Чаках да дочуя звън

Бързах...

Не се свързах

Загубих се в пространството огромно

Почувствах се оловно

Търсих те не те съзрях

В животи колко ли горях

Пространство и време пресичах

В любов и страх се обличах

Търся и не спирам

Без теб Любов умирам

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...