Търся!
Бързам задъхано навътре,
обикалям и търся слънца.
Где е обещаното "утре",
когато се молиш, душа?
Доколко си близо в сърцето?
За малко съвсем се загуби!
И бързам да видя детето,
хукнало, без да те губи!
Звездите падат, гледам...
Всяка е момиче младо,
една звезда - страст нескрита,
една звезда - желана Маргарита.
Кое е чудото?
Звезда, целувка, слънце?!
Ти и твоята небрежност
показахте ми във сърце
как се влива нежност.
И толкова противоречива
следата се излива
и стига до дъгата
там, при теб, във водата.
Дъждът покри огъня от таз звезда...
© Веселка Николова Всички права запазени