У дома
У дома
Прегръщам нежно раменете,
дъхът ти гали моя врат.
Притихнали, лежите двете,
а двама сме в удобния креват.
Навън бушуват ветровете
и блъскат се в дебелите стъкла.
А тук до мен, до мен сте двете.
Прегръщам ви... с една ръка.
Разнежени и сгорещени
от чаша вино, много страст
с тела приятно отмалели
завинаги във нейна власт.
А тя лежи, не мърда.
Свита - мъничко кълбо.
Добре разбира и не ритка,
детенце мило и добро.
Понякога краче протяга,
това се вижда - ей го на.
Коремчето на мама тя разтяга,
а може и да маха със ръка.
Обичаме те, неродена дъще!
С любов заченахме те - беше май.
За теб приготвили сме тази къща
и молиме се - Боже, здраве дай!
Прегръщам нежно раменете,
дъхът им гали моя врат.
Обичам ви! Целувам ви - и двете.
И трима сме във малкия ни свят!
15.01.2011 год.
гр. Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Петков Всички права запазени
Марине, честита ти Надежда! Здрава и щастлива да расте!
