Красиви са пролетните цветя.
Ухае приятно новият цвят.
Те разцъфват наново и осветяват
полу-загиналият от зимата свят.

Ха, но колко небрежно говоря.
Знам, отдалече започвам наново
таз жалка отминала история,
сякаш е почва за нещичко ново.

Нищичко ново, зимата отмина,
пролетта дойде и в моят дом.
Само до прага скованата камина
напомня веч за зимният прогром.

Не помня вече.
И да си спомня не смея
зимата в какво ме превърна.
И няма.
Снегът вече се свлече,
И слънцето весело грее,
И у дома аз ще се върна.

И макар, че жесток бе погрома
всяко начало започва с погром.
И добре е отново да си у дома,
дори и туй да не е твоят дом.