Jan 27, 2015, 8:07 PM

У дома

  Poetry » Other
656 0 0

Красиви са пролетните цветя.
Ухае приятно новият цвят.
Те разцъфват наново и осветяват
полу-загиналият от зимата свят.

 

Ха, но колко небрежно говоря.
Знам, отдалече започвам наново
таз жалка отминала история,
сякаш е почва за нещичко ново.

 

Нищичко ново, зимата отмина,
пролетта дойде и в моят дом.
Само до прага скованата камина
напомня веч за зимният прогром.

 

Не помня вече.
И да си спомня не смея
зимата в какво ме превърна.
И няма.
Снегът вече се свлече,
И слънцето весело грее,
И у дома аз ще се върна.

 

И макар, че жесток бе погрома
всяко начало започва с погром.
И добре е отново да си у дома,
дори и туй да не е твоят дом.

     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодор Пенев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...