27.01.2011 г., 17:10

У дома

568 0 0

 Днес страдам ли, или се радвам,

не мога да се разбера.

Дали сърцето си ограбвам

далече в чуждата страна.

 

Тук всичко ми е непознато:

тревата, слънцето дори,

а всички казват, че едно огрявало

и най-далечните страни.

 

Но моето слънце е красиво!

Земята ми е моята земя!

Едничко слънце прави ме щастлива,

децата ми където, знам, растат!

 

Тревата ми, омачкана и гнила,

за мен е най-красивата трева.

Дори утъпкана, тя прави ме щастлива,

по нея стъпвах, ставайки жена.

 

Небето наше, мрачно и унило,

прекрасно е във моите очи.

Това небе за мен е ценно, мило,

под него са щастливите ми дни!

 

И хората, нещастни, мрачни, бедни,

там мойто слънце прави ги добри,

те силни са, макар на вид - сломени,

пречистват смело своите души.

 

Там искам въздуха да дишам!

Тревата си утъпкана да галя!

Отново мойто слънце пак да виждам,

децата ми където, знам, играят!

 

Тогава най-щастлива ще съм, зная!

Със дъх щастлив небето ще разчистя!

С усмивка всеки тъжен ще погаля!

И само красотата пак ще виждам!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...