7.07.2023 г., 19:39 ч.  

У дома 

  Поезия
293 1 3

Домът ми стар притихнал е и чака

да чуе стъпките ми отдалеч.

Аз вече виждам родната си стряха

и много бавно движа се напред.

 

Не знам дали да се завърнеш вкъщи

се счита за придвижване напред,

но ми се струва, че в ей тази къща

полекичка превърнах се в човек.

 

Стените ѝ са ми като роднини,

които помнят детския ми глас;

с които съм дружила сто години

и при които днес се връщам аз.

 

О, тази къща толкова любима -

домът ми скъп, убежището в мрака;

С гласа на мама нощем ме приспива…

А през деня тя чака ли ме, чака…

© Любимата Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много топъл и изпълнен с любов стих! Нека още много години да има кой да те очаква в бащиният дом!
    Харесах!
  • Точно така е 🫶
  • Много носталгичен и тъжен стих
    Ако я няма топлината на бащината къща, винаги ще е студено в душата ни! Хареса ми!
Предложения
: ??:??