У дома
Домът ми стар притихнал е и чака
да чуе стъпките ми отдалеч.
Аз вече виждам родната си стряха
и много бавно движа се напред.
Не знам дали да се завърнеш вкъщи
се счита за придвижване напред,
но ми се струва, че в ей тази къща
полекичка превърнах се в човек.
Стените ѝ са ми като роднини,
които помнят детския ми глас;
с които съм дружила сто години
и при които днес се връщам аз.
О, тази къща толкова любима -
домът ми скъп, убежището в мрака;
С гласа на мама нощем ме приспива…
А през деня тя чака ли ме, чака…
© Любимата All rights reserved.
