У дома

Отново се завръщам в бащината стряха.

Тук всяко нещо ме зове.

Пристъпвам плахо и очаквам

пред прага мама да снове.

Сама отварям малката вратица,

но никой няма у дома.

Както прелитат прелетните птици -

така изчезнал е и смеха.

Сама стоя аз до вратата.

Надничам, взирам се дори.

И търся, търся в тишината

очите плачещи, добри.

Но теб те няма, Мамо!

Няма те да ме посрещнеш!

Аз чувам само плясък на крила.

Самотни птици приютил е моят дом -

за да запази топлина!

Присядам бавно под лозата,

а тя приведена мълчи.

Лист отронва се за поздрав -

сякаш плаче, за да ми прости.

Отидах си аз някога тъй гордо,

а се завръщам с приведена глава.

Сега стоя на колене и моля прошка!

Моля се, но кой ли ще ме чуе в тази тишина!