У дома
Отново се завръщам в бащината стряха.
Тук всяко нещо ме зове.
Пристъпвам плахо и очаквам
пред прага мама да снове.
Сама отварям малката вратица,
но никой няма у дома.
Както прелитат прелетните птици -
така изчезнал е и смеха.
Сама стоя аз до вратата.
Надничам, взирам се дори.
И търся, търся в тишината ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up