22.07.2015 г., 10:23

U.V. Protection

763 0 3

Прониква между нас потайно нова сила
и наслоява се в телата ни подкожно.
От светлината ù зеницата се свива
и става всяка съпротива невъзможна.

По-бърза е от скоростта на топлината
и с честотата на вибрации пулсира,
нахлува ултравиолетово в сърцата
и като фина морска пяна се разлива...

Ще повишим ли пак защитния си фактор,
за да не нараним изнежената кожа?
Изгарянето става ей така... за кратко
и трябва плътния защитен слой да сложим.

Ще нанесем ли бързо предпазния филтър
с надежда да предотвратим щетите?
На облаци и дъждове прохладни свикнали
интензитетът ù пронизва през очите.

Дори и да зараснат на пожара раните,
душата всичко помни, също като кожата,
и има тук резон безспорен да се пазим,
освен ако не искаш да пропуснеш спомена.

Ще се оставим ли на вредните лъчения
(незримия им парещ ореол е осезаем)
да разтопят замръзналите ни съмнения?
За себе си реших, за теб... не знам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотна идея, браво!
  • Любомира, може би, особено силните изгаряния...
    Радвам се, Лейди, приятно горене! Поздрави!
    Белла, правилен подход, фойерверките са кратки явления, а твоето аз е твърде ярко, трудно е да бъде засенчено, но се срещат и подходящи затъмнения...
    Благодарности и прохладни отморности!
  • Много хубаво! Кожата помни повече от душата...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...