nyctophilia (Георги)
32 189
Jul 22, 2015, 10:23 AM

U.V. Protection 

  Poetry » Other
513 0 3

Прониква между нас потайно нова сила
и наслоява се в телата ни подкожно.
От светлината ù зеницата се свива
и става всяка съпротива невъзможна.

По-бърза е от скоростта на топлината
и с честотата на вибрации пулсира,
нахлува ултравиолетово в сърцата
и като фина морска пяна се разлива...

Ще повишим ли пак защитния си фактор,
за да не нараним изнежената кожа?
Изгарянето става ей така... за кратко
и трябва плътния защитен слой да сложим.

Ще нанесем ли бързо предпазния филтър
с надежда да предотвратим щетите?
На облаци и дъждове прохладни свикнали
интензитетът ù пронизва през очите.

Дори и да зараснат на пожара раните,
душата всичко помни, също като кожата,
и има тук резон безспорен да се пазим,
освен ако не искаш да пропуснеш спомена.

Ще се оставим ли на вредните лъчения
(незримия им парещ ореол е осезаем)
да разтопят замръзналите ни съмнения?
За себе си реших, за теб... не знам...

© Георги All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотна идея, браво!
  • Любомира, може би, особено силните изгаряния...
    Радвам се, Лейди, приятно горене! Поздрави!
    Белла, правилен подход, фойерверките са кратки явления, а твоето аз е твърде ярко, трудно е да бъде засенчено, но се срещат и подходящи затъмнения...
    Благодарности и прохладни отморности!
  • Много хубаво! Кожата помни повече от душата...
Random works
: ??:??