Нея прегръщаш, а гледаш мен,

но погледът ми, знаеш, е към тебе веч' студен.

Нима ревност провокираш в мен ти?

Не знаеш ли? Oтдавна ме уби. 

Галиш ме неволно уж,

но знай, за мен си вече чужд.

Ти нагло с мен се подигра,

използва грубо услугите ми на жена.

Давай! Разкажи на всички какъв голям мъж си ти!

Как "обича" мен със своите лъжи!

Надежди хвърляше напразни

и даваше ми хиляди усмивки мазни.

Надеждата сега е в теб обаче,

да се върна поне за ден сърцето ти плаче,

но ще ти кажа, скъпи мой, уви!

Както казах, ти отдавна ме уби.