Нея прегръщаш, а гледаш мен,
но погледът ми, знаеш, е към тебе веч' студен.
Нима ревност провокираш в мен ти?
Не знаеш ли? Oтдавна ме уби.
Галиш ме неволно уж,
но знай, за мен си вече чужд.
Ти нагло с мен се подигра,
използва грубо услугите ми на жена.
Давай! Разкажи на всички какъв голям мъж си ти!
Как "обича" мен със своите лъжи!
Надежди хвърляше напразни
и даваше ми хиляди усмивки мазни.
Надеждата сега е в теб обаче,
да се върна поне за ден сърцето ти плаче,
но ще ти кажа, скъпи мой, уви!
Както казах, ти отдавна ме уби.
© Йоана Дочева All rights reserved.