Убих мечти
Убих мечти, сринах света.
Дадох надежда, а сетне път без посока.
Остана след мене само болка дълбока,
oстана безконечна тъга и твърде много самота.
Аз искам, но не мога да бъда това.
Аз искам да бъда, но се губя сама.
Тръгвам да търся своята светлина,
но тя вече е само една – откъсната наполовина, мъждука едва.
Ти искаш в света да сме двама.
Ти искаш да чувстваш както преди.
Но няма с какво да отвърна на твоята нежност.
Единствено болка остана, изгаря дълбоко, белязва сега.
Само сенки от минали дни,
Нахално нахлуват, вилнеят в тези чувствени мъгли.
Протегната ръка към тях, през тях минава.
И нищото те обгръща и те задушава.
Как в възможно толкова много болка?
Как се живее животът така?
Ти трябва бавно да тръгнеш наново,
а аз ти причиних всичко това.
Ужасно е тъжно, ужасно ранена.
Да искаш да тръпнеш, а любов не гори.
Обичах много!
Сама не зная как някак някъде това се промени.
Мечтите ни – градени солидно,
Но пясъчен замък са виждам безмълвно сега.
Свидетел съм само как вятърът в свойта игра го руши.
И от това още по-силно боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тайна Всички права запазени
