sweetfun (Тайна)
4 1
Dec 16, 2011, 1:13 PM

Убих мечти 

  Poetry
395 0 4

Убих мечти, сринах света.

Дадох надежда, а сетне път без посока.

Остана след мене само болка дълбока,

oстана безконечна тъга и твърде много самота.

 

Аз искам, но не мога да бъда това.

Аз искам да бъда, но се губя сама.

Тръгвам да търся своята светлина,

но тя вече е само една – откъсната наполовина, мъждука едва.

 

Ти искаш в света да сме двама.

Ти искаш да чувстваш както преди.

Но няма с какво да отвърна на твоята нежност.

Единствено болка остана, изгаря дълбоко, белязва сега.

 

Само сенки от минали дни,

Нахално нахлуват, вилнеят в тези чувствени мъгли.

Протегната ръка към тях, през тях минава.

И нищото те обгръща и те задушава.

 

Как в възможно толкова много болка?

Как се живее животът така?

Ти трябва бавно да тръгнеш наново,

а аз ти причиних всичко това.

 

Ужасно е тъжно, ужасно ранена.

Да искаш да тръпнеш, а любов не гори.

Обичах много!

Сама не зная как някак някъде това се промени.

 

 

Мечтите ни – градени солидно,

Но пясъчен замък са виждам безмълвно сега.

Свидетел съм само как вятърът в свойта игра го руши.

И от това още по-силно боли...

© Тайна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??