6.08.2019 г., 10:59 ч.

Убийство 

  Поезия » Философска, Бели стихове
1028 0 4

Аз убих мечтата си!

Погребах празен съркофаг. 

Сълзите ми потекоха,

Избърсах ги. 

Не исках слабост да показвам пак.

Нощта ме следваше-

тя падаше и ставаше след мен. 

С протегнати напред ръце

ме гонеше... 

-Не го прави! - извика някой.

Страх!

Убих мечтата си!

Погребах я съвсем сама. 

Във този празен съркофаг 

дори не скрих сълзите си. 

Това бе грях!

Нима не осъзнах?!

Душата ми се гърчеше от болка. 

Очите си затворих.

Срам. 

Мечтата ми я нямаше в ковчега...!

Обърнах се, 

Тя беше там, зад мен... 

С очи отворени широко 

изстинала, 

вдървена... 

Край! 

© Нели Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хм...
  • Благодсря ти 🙂!
  • Честно казано не си спомням за коя точно мечта става въпрос в поемата, беше преди 23години😂😂. Толкова мечти! 😅
  • Въх! Това е направо зловещо... Моята мечта си е жива и докато дишам ще е... Ако е красива мечта, а не блян тя ще възкръсне...
Предложения
: ??:??