23.03.2011 г., 20:58

Убити рози

934 0 5

Убити  рози


С убити рози ти не ме кичи,
не ми изпращай и умиращи  букети.
За миг в душата ми се взри
и виж – там  живо цвете свети.

Безброй са по земята нежните цветя,
красиви, ароматни и желани,
блестят в букетчета  с тъга,
от грубите ръце на някого обрани.

Не обичам всички късани цветя.
С убити  рози ти не ме кичи,
тях майка им е влажната земя,
а красотата – в нашите души.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Сиркавара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...