Убити рози
С убити рози ти не ме кичи,
не ми изпращай и умиращи букети.
За миг в душата ми се взри
и виж – там живо цвете свети.
Безброй са по земята нежните цветя,
красиви, ароматни и желани,
блестят в букетчета с тъга,
от грубите ръце на някого обрани.
Не обичам всички късани цветя.
С убити рози ти не ме кичи,
тях майка им е влажната земя,
а красотата – в нашите души.
© Лидия Сиркавара Всички права запазени