Убити рози
С убити рози ти не ме кичи,
не ми изпращай и умиращи букети.
За миг в душата ми се взри
и виж – там живо цвете свети.
Безброй са по земята нежните цветя,
красиви, ароматни и желани,
блестят в букетчета с тъга,
от грубите ръце на някого обрани.
Не обичам всички късани цветя.
С убити рози ти не ме кичи,
тях майка им е влажната земя,
а красотата – в нашите души.
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави с усмивка