Страх ме е да се погледна,
като знам, че себе си не виждам.
Виждам момиче, което линее,
ранено от теб и сляпо за всичко...
Страх ме е да се докосна
там, където ти си ме докосвал,
там следи от теб намирам -
кървави следи и рани...
Страх ме е да те повикам,
знам, че няма да ме чуеш...
Прободе ме в сърцето - сякаш никой
не те бе учил да обичаш...
Не ме е страх обаче да ти кажа,
че ти ме правиш и ме чупиш,
убиваш ме със любовта си,
но така и не научи...
че аз убивам се сама,
като обичам теб...
© Ивона Иванова Всички права запазени