Страх ме е да се погледна,

като знам, че себе си не виждам.

Виждам момиче, което линее,

ранено от теб и сляпо за всичко...

Страх ме е да се докосна

там, където ти си ме докосвал,

там следи от теб намирам -

кървави следи и рани...

Страх ме е да те повикам,

знам, че няма да ме чуеш...

Прободе ме в сърцето - сякаш никой

не те бе учил да обичаш...

Не ме е страх обаче да ти кажа,

че ти ме правиш и ме чупиш,

убиваш ме със любовта си,

но така и не научи...

че аз убивам се сама,

като обичам теб...