13.10.2022 г., 8:27

Участвал съм

514 0 1

Участвал съм и в този мач -

"женски сърцеразбивач".

Бях млад, наивен и залисан,

от глупостта си май орисан.

 

Гонех бройката тогава

зарад някаква си слава.

Чертаех на стена чертите,

не пукаше ми за съдбите

 

на тез девойки изоставени,

от мен веднага и забравени.

Сравнявах се със Казанова

след всякоя девица нова.

 

Колкото броят им растеше,

по-силно егото ми беше.

Сам си се опиянявах.

А всъщност, заден ход май давах.

 

Години минаха небрежни.

Не помнех гаджетата прежни

и туй изяде ми главата...

Ритник получих от съдбата.

 

Захванах се с мадама бойка,

а тя била ми стара бройка...

Тъй тарикатски ме курдиса,

че, чак до днеска мен ме втриса.

 

Затуй приятели, внимавайте!

С игричките не прекалявайте!

Нагоните си насочете

към едно-едничко цвете!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...