13 окт. 2022 г., 08:27

Участвал съм

518 0 1

Участвал съм и в този мач -

"женски сърцеразбивач".

Бях млад, наивен и залисан,

от глупостта си май орисан.

 

Гонех бройката тогава

зарад някаква си слава.

Чертаех на стена чертите,

не пукаше ми за съдбите

 

на тез девойки изоставени,

от мен веднага и забравени.

Сравнявах се със Казанова

след всякоя девица нова.

 

Колкото броят им растеше,

по-силно егото ми беше.

Сам си се опиянявах.

А всъщност, заден ход май давах.

 

Години минаха небрежни.

Не помнех гаджетата прежни

и туй изяде ми главата...

Ритник получих от съдбата.

 

Захванах се с мадама бойка,

а тя била ми стара бройка...

Тъй тарикатски ме курдиса,

че, чак до днеска мен ме втриса.

 

Затуй приятели, внимавайте!

С игричките не прекалявайте!

Нагоните си насочете

към едно-едничко цвете!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...