Минах петдесет и осем,
наближавам шейсетака!
Бутам си живота сносен,
а часовникът си трака!
Аз си мисля, че го бутам
в правилната му посока!
Той ме връща и се лутам,
да си уча пак урока!
Пък уроците са много,
подредени в ен- раздели,
учителят ме гледа строго
и книгите са му дебели!
Отминават срок, след срок,
между тях – почивки кратки!
А ваканция голяма? –
по-добре е... да я няма!
© Исмаил Али Всички права запазени