17.04.2019 г., 23:14

Училище

952 3 4

Минах петдесет и осем,

наближавам шейсетака!

Бутам си живота сносен,

а часовникът си трака!

 

Аз си мисля, че го бутам

в правилната му посока!

Той ме връща и се лутам,

да си уча пак урока!

 

Пък уроците са много,

подредени в ен- раздели,

учителят ме гледа строго

и книгите са му дебели!

 

Отминават срок, след срок,

между тях – почивки кратки!

А ваканция голяма? –

по-добре е... да я няма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...