17.04.2019 г., 23:14

Училище

957 3 4

Минах петдесет и осем,

наближавам шейсетака!

Бутам си живота сносен,

а часовникът си трака!

 

Аз си мисля, че го бутам

в правилната му посока!

Той ме връща и се лутам,

да си уча пак урока!

 

Пък уроците са много,

подредени в ен- раздели,

учителят ме гледа строго

и книгите са му дебели!

 

Отминават срок, след срок,

между тях – почивки кратки!

А ваканция голяма? –

по-добре е... да я няма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...