Минах петдесет и осем,
наближавам шейсетака!
Бутам си живота сносен,
а часовникът си трака!
Аз си мисля, че го бутам
в правилната му посока!
Той ме връща и се лутам,
да си уча пак урока!
Пък уроците са много,
подредени в ен- раздели,
учителят ме гледа строго
и книгите са му дебели!
Отминават срок, след срок,
между тях – почивки кратки!
А ваканция голяма? –
по-добре е... да я няма!
© Исмаил Али All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
