17.03.2012 г., 23:26

Училищен спомен

902 0 0

Аз още помня първия учебен ден

и родното  училище голямо,

в което като прекрачих прага,

научих се да пиша Мамо.

 

И слънчевата класна стая,

и първия ми усмихнат учител,

в света на знанието и науката,

моят голям пътеводител.

 

А бях още малък,

 малко мъничко дете,

 което с времето в училище

 щеше да се изучи и порасте.

 

И днес на вас, училище, учители,

с двете си пораснали ръце,

цвете с обич ви поднасям

и благодаря ви от сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Левков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...