17.03.2012 г., 23:26

Училищен спомен

906 0 0

Аз още помня първия учебен ден

и родното  училище голямо,

в което като прекрачих прага,

научих се да пиша Мамо.

 

И слънчевата класна стая,

и първия ми усмихнат учител,

в света на знанието и науката,

моят голям пътеводител.

 

А бях още малък,

 малко мъничко дете,

 което с времето в училище

 щеше да се изучи и порасте.

 

И днес на вас, училище, учители,

с двете си пораснали ръце,

цвете с обич ви поднасям

и благодаря ви от сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Левков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...