10.02.2022 г., 9:27

Учител

477 1 1

Самотата казват е опасна,

трудна, отрезвяваща, ужасна.

Осъзнали нетърпимият ѝ мир

търсим начини да се спасим.

 

Тя привлича всичките несгоди

и пречупва ги през призми нови.

С неумелите играе си на воля

вкарани във неизгодна роля.

 

Слабите ги тръшка депресивно

с глупост и сърце наивно.

Дървото ѝ е с корен най-горчив,

а в клоните ѝ зрее плод стипчив.

 

Понякога подсказва и решения

след различни умозаключения.

С правилна посока към стремежа

свързващо звено за всякоя невежа.

 

Изводът от нейните беди:

Настъпило е време да я заличим,

като впуснем се в живота с чуден танц

с твърда стъпка, без излишен гланц.

 

Тя партньор е в хорските дела

И учител за душевните блага

Щом не разпознава в теб страха

победил си я на всичките нива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...