Учителят по Български език
УЧИТЕЛЯТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
... никога до днес не съм се питал бил ли съм наистина щастлив? –
май, веднъж, когато бях учител – с дневник, тебешир и чер молив,
с бял чепик, сако и вратовръзка! – грейваха ме тридесет слънца,
и – дъската с гъбата излъскал, питах с обич: – Как сте днес, деца? –
гледах как зениците им светват върху всяко Българско словце,
как тъмата литва – безпросветна, нейде си! – от детското сърце,
доверчиви, стихнали, прилежни! – слушаха ме те със часове! –
в моя стар учителски бележник не написах никому "Слаб две!",
младостта ми литна като птица, отлетя ми прелестният миг.
Бях щастлив с най-светлите дечица! – във часа по Български език.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
