Удавница
... Стискала здраво в ръцете си
думите - неизречени, птици безкрили.
Дала им топлина от сърцето си,
да ги стопли през лютата зима.
И ги скътала там, да ги пази
от снежни лавини...
Да ги има, когато...
за сетните дни ще й трябват.
Във мълчание тя догонила времето-
бързоходец всезнаен, известен.
Спряла го със открити гърди,
вместо... бронежилетка.
Приютила минутите тайно в душата си.
Всички мигове нежно привличане.
Всяка болка от обич преситена...
В тъмнината открила пътечка -
към себе си, тайно пускала
зад гърба си... каменни делници.
И заметнала после коси връз повелите
през отминало време изтекли...
безпристрастно наричане...
не със думи, а с грешки,
и липсващо недоказани истини.
При реката се спряла. Плаха.
Брод да открие. И в ледени бързеи
потопила живота си.
Разранени ръце потопила,
от ... кървави грижи.
Много й коствало.
После. После тихо простенала.
И погледнала горе, във клоните.
Колко листи отронени?! Колко листи!
Заплакала от безсилие.
Нямат край патилата, човешките.
Уж се учила все от грешки,
а във грешки изплакала дните си.
И ги прокудила тъй надалече!
А водата бучала - буйна и ледена,
и поела я мътна и трудна...
Във подземното царство на Хадес.
думите - неизречени, птици безкрили.
Дала им топлина от сърцето си,
да ги стопли през лютата зима.
И ги скътала там, да ги пази
от снежни лавини...
Да ги има, когато...
за сетните дни ще й трябват.
Във мълчание тя догонила времето-
бързоходец всезнаен, известен.
Спряла го със открити гърди,
вместо... бронежилетка.
Приютила минутите тайно в душата си.
Всички мигове нежно привличане.
Всяка болка от обич преситена...
В тъмнината открила пътечка -
към себе си, тайно пускала
зад гърба си... каменни делници.
И заметнала после коси връз повелите
през отминало време изтекли...
безпристрастно наричане...
не със думи, а с грешки,
и липсващо недоказани истини.
При реката се спряла. Плаха.
Брод да открие. И в ледени бързеи
потопила живота си.
Разранени ръце потопила,
от ... кървави грижи.
Много й коствало.
После. После тихо простенала.
И погледнала горе, във клоните.
Колко листи отронени?! Колко листи!
Заплакала от безсилие.
Нямат край патилата, човешките.
Уж се учила все от грешки,
а във грешки изплакала дните си.
И ги прокудила тъй надалече!
А водата бучала - буйна и ледена,
и поела я мътна и трудна...
Във подземното царство на Хадес.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
