17 янв. 2009 г., 09:42
Удавница
... Стискала здраво в ръцете си
думите - неизречени, птици безкрили.
Дала им топлина от сърцето си,
да ги стопли през лютата зима.
И ги скътала там, да ги пази
от снежни лавини...
Да ги има, когато...
за сетните дни ще й трябват.
Във мълчание тя догонила времето-
бързоходец всезнаен, известен.
Спряла го със открити гърди,
вместо... бронежилетка.
Приютила минутите тайно в душата си.
Всички мигове нежно привличане.
Всяка болка от обич преситена...
В тъмнината открила пътечка -
към себе си, тайно пускала
зад гърба си... каменни делници.
И заметнала после коси връз повелите
през отминало време изтекли...
безпристрастно наричане...
не със думи, а с грешки,
и липсващо недоказани истини.
При реката се спряла. Плаха.
Брод да открие. И в ледени бързеи
потопила живота си.
Разранени ръце потопила,
от ... кървави грижи.
Много й коствало.
После. После тихо простенала.
И погледнала горе, във клоните.
Колко листи отронени?! Колко листи!
Заплакала от безсилие.
Нямат край патилата, човешките.
Уж се учила все от грешки,
а във грешки изплакала дните си.
И ги прокудила тъй надалече!
А водата бучала - буйна и ледена,
и поела я мътна и трудна...
Във подземното царство на Хадес.
думите - неизречени, птици безкрили.
Дала им топлина от сърцето си,
да ги стопли през лютата зима.
И ги скътала там, да ги пази
от снежни лавини...
Да ги има, когато...
за сетните дни ще й трябват.
Във мълчание тя догонила времето-
бързоходец всезнаен, известен.
Спряла го със открити гърди,
вместо... бронежилетка.
Приютила минутите тайно в душата си.
Всички мигове нежно привличане.
Всяка болка от обич преситена...
В тъмнината открила пътечка -
към себе си, тайно пускала
зад гърба си... каменни делници.
И заметнала после коси връз повелите
през отминало време изтекли...
безпристрастно наричане...
не със думи, а с грешки,
и липсващо недоказани истини.
При реката се спряла. Плаха.
Брод да открие. И в ледени бързеи
потопила живота си.
Разранени ръце потопила,
от ... кървави грижи.
Много й коствало.
После. После тихо простенала.
И погледнала горе, във клоните.
Колко листи отронени?! Колко листи!
Заплакала от безсилие.
Нямат край патилата, човешките.
Уж се учила все от грешки,
а във грешки изплакала дните си.
И ги прокудила тъй надалече!
А водата бучала - буйна и ледена,
и поела я мътна и трудна...
Във подземното царство на Хадес.
© Нели Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Това ми хареса... много...
-
"Разранени ръце потопила,
от ... кървави грижи.
........
Уж се учила все от грешки,
а във грешки изплакала дните си.
.........
А водата бучала - буйна и ледена,
и поела я мътна и трудна..."
Нелка, Нелка-а-а!
Мътно и кърваво.
-
нел,явно тъжното е обзело сайта,но нямам нищо против-дори смятам ,че най-хубавите творби са тъжните...жалко е за европа-нели,жалко е за заминалите си рано ,за тези ,които не дочакват,но още по-жалко е да се пилее живота на хора по безумни начини само с една примитивна цел-печелене на пари!поздравявам те,пиши-това ще остане след нас!
-
Валка, радвам се, че стиха ми те е докоснал. Всъщност колко ли листи отронени...?
-
Хубав стих Нел!Разтърси ме!
Колко листи имаме отронени...
Прегръдки! -
Блаагодаря Ви, момичета!
-
Нел!!! ("Колко листи отронени?! Колко листи!"
С обич!!!
-
Нели!!!
-
Поздрав и прегръдка за стиха,Нели!!!
-
В тъмнината открила пътечка -
към себе си, тайно пускала
зад гърба си... каменни делници.
Това ме разтърси, Нелко*!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
