Удавник
910
0
0
Като катран сълзите лепнат по гърлото
и превръщат скръбта в кехлибар,
ще останат следите задълго
с нова кръв върху белега стар.
Ще горчи всяка дума, въздишка
със вкуса на засъхнала гной,
всяка прошка, с която обичаш,
ще се дави във порива свой.
Ще се давиш и ти с гордостта
и с честта, със която се кичиш,
всеки орден, дарен от скръбта,
все надолу тежи и завлича.
Някой ден ще намерят удавник.
Ще попитат "Кой ли е тоз?"
А пък ти, закърнял отдавна,
ще отвърнеш с "Не знам" на въпроса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Всички права запазени
